http://www.novinar.net/news/praznichno- ... nts1165569


Празнично писмо до здравния министър
Соня Момчилова 13:08 03-01-2010
Или защо е долнопробно да казвате НЕ с устата на долустоящите

Здравейте, господин министър!


Понеже са празници, а по празници такива като мен се обнадеждават до глупост, даже си пожелават да оздравеят, затова Ви пиша. Ползвам територията на вестника, който благосклонно ми предоставя поле за изява (знаете колко е важно инвалидите да се чувстват полезни), за да съм сигурна, че служителите ви, ответни за връзките с обществеността, ще ви го сведат до знанието. Аз, разбира се, писах мейли до пресцентъра на повереното Ви министерство, звънях на телефоните на зам.-министър Власковска, даже поомръзнах на личния й асистент и личната й секретарка и направо оглавих класацията на досадниците за последните месеци, ама нали министерството е на гражданите и за благото на гражданите, поне болният ми мозък все още си въобразява така. Затова не се отказвам. Дано по Коледа и чиновниците се изпълват с всеопрощаваща благост, защото сериозно им досадихме, даже не само аз, ами и колеги от няколко медии, които се хванахме да помагаме на една (дано тук не преустановите четенето) алтернативна лечителка. За въпросната жена с паранормални способности научих от предаване на една телевизия и се впечатлих от протоколите, които показаха колегите, доказващи изцелението на отписани от официалната медицина случаи. Под тези документи стояха подписите на професори, доценти, действащи и в момента хабилитирани лица от средите на родното здравеопазване. Зофия Щербак работи единствено в комбинация с традиционни лекари и това е някак, поне на мен ми се струва, и надеждно, и модерно. Защото, господин министър, сте чували, надявам се, как в старите демокрации алтернативната медицина все по-плътно се съвместява с добре познатата ни и този подход, наречен холистичен, отдавна не изглежда и не се третира като шарлатания или експеримент някакъв, а носи добри резултати и респективно доходи на собствениците и трудещите си в този тип лечебни заведения.

Затова помолихме и продължаваме да молим и настояваме, и дори предупредихме, че ще се обърнем към още медии и въобще… за да направим възможна срещата между зам.-министъра, в чийто ресор попада не само проблемът на г-жа Шчербак, а и да се разбере кога най-после предложенията за допълнения и изменения към закона за здравето и по-специално, точка шеста, тази, която безумно е озаглавена „Неконвенционални методи за благоприятно въздействие на индивидуалното здраве (санким колективното ни здраве е цъфнало и вързало). По текстовете на тези важни изменения с чието приемане се надяваме да се регламентират правила за работата на екстрасенси и всевъзможни лечители, от които бъка и през вечер ни занимават „Господари на ефира”, е работила и г-жа Шчербак, на която, обърнете внимание, й е отказано разрешително за работа. Нещо повече, по думите й отправяни са й заплахи и не й се позволява да упражнява дарбата си.

Чудя се, господин министър, като по цял свят има хора с лечителски дарби, има вече и апаратура, която измерва и доказва степента и наличието на такива способности, защо допускаме всевъзможни тарикати и обикновени луди да прибират парите на хората и да ги мамят безнаказано, а в същото време доказано можещи и знаещи как да подпомогнат най-вече възстановяването, както овладяването на болестотворни процеси в по-ранен стадий, на тях да им се пречи. Кой има полза от това неконтролируемо множество от всевъзможни невъзможни лечители, гурута и шамани?!

Излишно е да Ви напомням какво са казали Хипократ, Парацелз, Авицена за едновременността при лечението. Душата страда, господин министър, и тя, горката, се поболява, заболее ли тялото. Понякога и в обратен ред. Възможно е лечители като г-жа Шчербак да не Ви се струват благонадеждни, въпреки че са спечелили доверието на видните Ви колеги. Възможно е, като се съмнявате, Вие и заместниците Ви да сте прави, но нали знаете за отказа на надеждата да умре, преди да сме опитали всичко.

Тежко време сварихте, господин министър. Съзнавам, че писания като това, дето бълвам на един яростен дъх, са Ви в повече, но хора като мен с автоимунни заболявания, дето чакаме реформата в здравеопазването да се състои вече коя година не помня, такива не са хич малко. И да Ви доверя - ходят по какви ли не специалисти, дето получават енергия и мощ от всевъзможни извънземни и им говорят звездите и планетите. Търсят лек в треви и билки. Да Ви казвам ли защо? Няма. Убедена съм, че си знаете и как се получават медикаменти от здравната каса и каква е процедурата в ТЕЛК, само за отношението не съм съвсем сигурна, знаете ли. Отношението към пациента. Надали. Ако знаехте, нямаше и висшите Ви чиновници да повтарят същия маниер. Как, господин министър, за два месеца не се намериха десет минути в графика на замовете, които изпосменихте (сигурно е имало защо) за една делова среща от най-оперативен порядък. Какви са тия асистенти, съветници, секретарки и бранители на личното пространство на колегите ви? С нищо несвойствено не се каним да ги занимаваме, само с неща от пряката им компетентност. Или в този закон за здравето на хората, особено в частта му за неконвенционалната медицина, няма лобистки интереси. Ако има някакъв келепир, той е мижав и е в интерес на шарлатанстващите чекръкчии и удушвачи на надежда.

Но да се върнем на порядките на „Света Неделя” №5. Аз, да ви кажа, съм работила като директор на три пресцентъра в три министерства, виждала съм протакане, всевъзможни опита да не се свърши нещо, да се прецака откровено гражданинът с просба, да се изпържат балъците с финес и да бъдат принудени да чакат с къдрава, кабинетна мотивировка, изпипана вещо от главни и по-главни експерти. Тоя номер с "Да чакат, докато забравят на какво се надяват" ми е известен. Щото то граждани, дето си търсят с кого да се скарат, под път и над път. Хора без работа! Борци за граждански права! Такова чудо, такова мотаене и чиновническо бездушие обаче не ми беше идвало до главата. При това да съм само аз – да се затъкна и думичка да не чуете, ама то сме цял микробус журналисти, които няма да се откажем от диренето на отговор или поне на човешка реакция. Впрочем в едното от министерствата, в което трупах трудов стаж като шеф на пресцентъра, прекарах към три години в наблюдения върху стила и методите на работа на настоящия Ви шеф, господин министър. Като беше главен секретар на МВР Бойко Борисов не само не позволяваше на подчинените си да отфутболират струпващите се пред кабинета му, не само не допускаше да ги третират високомерно и да мачкат притеснено каскета, ами тъкмо наопаки – намираше време да ги изслуша, вдигаше телефона на момента и им решаваше проблема, когато беше възможно, когато не беше, измисляше нещо, но очакващите съдействие не се чувстваха като пълни идиоти. Чувам, че и сега било така. В коридорите на вашето ведомство обаче се наблюдават онези втрещяващи процеси на кислороден глад, които докарват необратими метаморфози и мегаломански характеропатии. От надморската височина, като започне да катери човек стълбата, често се получава така. От стръмното на политическия връх започва да употребява негативната приставка твърде често. Както и забранителните императиви. В речта се наместват трайно рецесивни послания към секретарките и началниците на кабинетите. До този извод стигнах в осемте години престой по кабинетите на министерствата. В резултат подготвих и докторат на тема: "Височинната болест на политическите послания и кислородния глад на властовите послания".

Господин министър, докторе! Предайте на вашите хора, че така не може. Не става. Демоде е. Не казвайте "не" с устата на долустоящите и долуподписващите, долнопробно е и не винаги върши работа. Оставете, че подголемелите се придворни не само не спират проблемите, докато са в зародиш, ами им удрят по една здрава помпа с мехурчета бездушие и като литне балонът – ще се види от всички!

Аз, понеже са празници и понеже от това заболяване, дето си го докарах, може би и поради тъкмо такъв тип насрещни усилия в борбата с чиновническото несъгласие да си разтурват рахата, не Ви моля – искам ден и час за среща с някой отговорен и влиятелен човек от екипа Ви, който ще вземе наистина отношение по казуса с лечителката. Ще види документите с подписите на професор Черноземски, професор Иван Миланов и десетки още респектиращи имена, запознати с работата и възможностите на г-жа Шчербак. Чест прави на госпожата, че не се покрива и не мишкува тайно, а отказва да практикува, докато не се реши проблемът й. При това да се реши умно и законовоугодно. Така че да може тя да помогне и на мен, и на хилядите с подобна участ. Защото, господин министър, от споходилата ме болест, когато най-малко очаква, може изобщо да не подозира, най-внезапно човек се превръща в дебил с течаща лига и липса на навици за самообслужване, а от познатите на вашата медицина методи, казват, настъпват промени в мозъчната дейност. Сигурно това е една от причините да Ви губя времето с трескавото си недоволство. Но, както казваше онзи герой на Гогол с премръзналите пръсти и отънелия шинел… бъдете добър, Коледа е! Оглупяването от надежда е простено.

Споделяне във Facebook