http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0001201
Здравно министерство се вразумява само със съдЗа 4 години борба с рака Ангелина Бонева получи само веднъж безплатно лекарство и успя да осъди държавата
Дина Христова
Ангелина Бонева е едва на 33 г. От 4 години води война с рака на щитовидната жлеза, а от 3 години и с държавата, за да си извоюва лечение, което по закон трябва да й бъде осигурено безплатно.
През април Ани доби популярност като втората онкоболна у нас след Теодора Захариева, осъдила здравното министерство, че не й е осигурило лечение, и дочакала решението на съда. Административният съд в София реши, че Ангелина Бонева трябва да получи обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди, нанесени й от бездействието на здравното министерство. Защото дългото чакане е усложнило заболяването й. Освен това, когато става ясно, че не се знае докога ще чака държавата да й осигури лечение, Ани започва да плаща от джоба си за него.
През юли пък излиза решението на първоинстационния тричленен състав на Върховния административен съд, който постанови, че министерството трябва да изпълни ангажимента си да осигури лечение на Ангелина Бонева и да й осигури необходимия радиоактивен йод. Решението е въз основа на медицинска експертиза, която сочи, че ракът има разсейки в лимфните възли. "В нея се казва, че ако не ми бъде направена операция и в едномесечен срок не мина радиотерапия, прогнозата би била много лоша", казва Ани.
Какво се случи след съда?
Благодарение на решението за пръв път от 4 години Бонева получава безплатна доза радиоактивен йод - 6 капки за 1000 лв. Но от министерството обжалват пред петчленен състав на ВАС, защото според тях тя няма нужда от това лечение и от тази доза.
Освен това решението на съда на практика постановява да й се гарантира точно това лечение. Ако на Ангелина след време й се наложи отново да се подложи на терапия и държавата пак не й я осигури, ще трябва да води ново дело. Здравното министерство обжалва, естествено, и обезщетението от 100 000 лв. за неимуществени вреди.
На всичко отгоре, за да спре практиката пациентите да извоюват полагаемото им се чрез съда, тези дни здравното министерство измисли далеч по-ефективен начин от обжалването. В наредба 34, която казва за кои болести какви лекарства се плащат от МЗ, предстои да бъде изрично записано, че това ще става в рамките на бюджета на ведомството. Което означава, че когато парите свършат, пациентите няма да могат да осъдят министерството, защото то вече изрично ще е уточнило при какви условия осигурява "безплатното" им лечение.
От години заради постоянната липса на достатъчно пари практиката на министерството е да слага годишен лимит на болните, чиито медикаменти заплаща. Това касае хора с рак, редки болести, на хемодиализа, трансплантирани пациенти. Когато Ани се разболява през 2006 г., здравното министерство е определило, че ще осигурява радиоактивен йод за 43-ма души. При положение че хората, които се нуждаят от него са 180. Другите обаче влизат в листа на чакащите и чакат, докато издържат.
"Големият проблем е в липсата на срокове. Държавата съвсем удобно не си е поставила срокове за колко време би трябвало да осигури лекарството", казва Ани. Тя не крие, че по цял свят има такива списъци, има капацитет на леглата и т.н. Но има и добра организация, добро планиране според нея. И има срокове - месец, два, но знаеш кога може да очакваш помощ или да търсиш сам решение за оцеляване. А у нас дават протокол и болният чака до следващия търг или докато си отиде от този свят. Новият търг може да е след половин или една година.
Освен това Ани не разбира и мълчанието на министерството, което отказва да дава обяснения. "Дали липсата е, защото доставките, които са направени чрез търг, вече са изконсумирани, или не са били разпределени правилно заради субективно планиране, дали защото няма фирма вносител... А те дължат това обяснение на тези хора. Ако ти знаеш, че твоето лекарство го няма, ще знаеш кога да търсиш алтернативата, кога и към кого да се обърнеш, а не в последния момент да се чудиш какво се случва", разсъждава Ани.
Когато завежда делото през 2007 г., Ангелина Бонева е била №87 в листата на чакащите за диагностика. "Куриозът е, че, след като вдигнах шум по медиите, здравното министерство увеличи броя на хората, за които ще го осигури, от 43-ма на почти 100. Но пред мен лекарството пак свърши. И още не са ми се обадили. Още чакам, жива съм.
Но знаете ли колко не дочакаха?
Аз мога да изброя поне 10 души. И на тези 10 души съм станала като член на техните семейства. Казахме сбогом на тези хора. Една жена почина, мъжът й звъни и казва: "Помогни ми да ги осъдя, защото отказаха да й дадат лекарството. Не каза: опитаха се да й намерят лекарство, ами директно отказаха и тя много се мъчи. Кой дава право на някакви чиновници да се правят на Господ и да решават кои 43-ма да спасят?!", ядосва се Ани.
Искът й срещу здравното министерство е, че не й е осигурило гарантираното лечение и я е принудило сама да си купува лекарството. Той е разделен на две - за неимуществени вреди и за осигуряване на лечението. Решения на първа инстанция има едва след 2 и 3 години.
"Най-гадното беше, че когато заведох делото, последната държавна поръчка за лекарството беше на 16 октомври 2006 г., а първото пристигна на 16 август 2007 г. 10 месеца не е имало капчица държавна поръчка от него. 10 месеца хората, които са се лекували през този период, са го правили само платено", казва Ани.
Въпреки първите пробиви на пострадалите от здравната ни система в съда хората все още трудно се наемат да водят дела. Те не искат да влизат в продължителни, тежки и несигурни съдебни битки, защото смятат, че заради заболяването си няма да издържат физически, психически и финансово. Все пак Центърът за защита на правата в здравеопазването вече води от тяхно име около 50-ина дела срещу различни пропуски на здравната система. В момента заради неосигурено навреме лекарство по наредбата са насрочени нови две дела, но и двете пациентки вече са починали, водят ги близките им.
Ани признава, че след като е започнала битката, е направена преоценка на нуждите от радиоактивен йод и за 2010 г. е осигурен за 315 души, така че драматични липси сега няма.
Но пък няма други лекарства
В момента не достигат за рак на бял дроб, на черен дроб, на костите, определени медикаменти за левкемия, за меланом. Но практиката на Центъра за защита правата в здравеопазването показва, че който има смелост да заведе дело, нещата за него се решават, а много често и за болните като него.
Пациентски организации отдавна смятат, че голяма част от лекарствата по Наредба 34, които сега минават през здравното министерство, но не са със специални изисквания за съхранение и ползване, спокойно могат да отидат и в здравната каса и да влязат в аптеките. Здравният министър Анна-Мария Борисова обаче каза, че това ще стане, когато се създаде строг ред, по който касата пак ще ги осигурява на най-ниски цени.
Според Ани Бонева нежеланието да се прехвърлят част от тези лекарства към касата е заради финансовите интереси около търговете и комисионите. Например много често т.нар. генерици, които съдържат едно и също активно вещество с оригинала, но трябва да са от 3 до 5 пъти по-евтини, у нас се оказват с цената на оригинала.
За решаване на проблема Борисова заяви и друго свое намерение - да поиска промени в закона за обществените поръчки, що се касае за осигуряването на животоспасяващи лекарства, за да се зареждат те по-бързо и да се намалят до минимум случаите като на Ани. Здравният министър обяви също, че превенцията, навременната диагностика и качественото лечение на раковите заболявания, които у нас придобиват вече размера на епидемия, са приоритет на нейното министерство.
Доказателство са делата, които пациентите продължават да водят. След готвената промяна във въпросната наредба съдебните им опити ще бъдат обречени на неуспех. Докато не бъдат атакувани по съдебен път самата наредба и ограниченията й.
Споделяне във Facebook