Хляб от лимец
Емил Елмазов

Хлябът на траките, житото на фараоните, последната храна на христос...както и да наречем еднозърнестия лимец*, тази древна пшеница, този архетип на пшениците, все ще намерим неговото родство с природния импулс на възправянето.

17 000-16 000 години преди Христос...Едно младо човечество (Крим, Кавказ, Балканския полуостров) тъкмо слиза от предпланините към големите реки и долини, които погледнати отдалеч и отвисоко обещават плодородие.

* Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните– „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да уважат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта ("Le petit epautre" or " Farro piccolo")(1).

Изгладнелите поселищата се придвижват бавно. През дългите нощи спират и все още рият в земята, за да се хранят, но по-често изправят гърбове. Обглеждането на небето вече не е само занимание на вождовете...Отгоре се сипе звездна светлина.

Млечния път е творение на боговете, но смисълът на неговата издълженост и протяжност през небесата все пак е разгадан – под него и по него трябва да се върви. В детството си хората подражават на своите богове както техните деца – на самите тях. Тъй всеки изразявал почитта си. Проблясък на мисълта е разчитането на посоките по Небесната карта. И импулс за възправяне.

А иначе търсачите и резачите на корени още хиляди години ще запазят общата почит към своите умения, но това вече ще е друго, то ще е спомен и предаване на един заглъхващ опит.(2)

Така се подхваща това преселение - от суровата планина към по-уютната равнина, от землянката към колибата, от студеното към топлото, от страха към сигурността, от улова към урожая...

Но племената не слизат с празни ръце, те носят семена, събирани горе, покрай ручеите и дивите треви.( Между тях най-личното е Triticum boeoticum - дива пшеница с крехко вретено, къси класчета с по един връх и дребни зърна.Семената й се захващат и на най-бедните почви. Суровите зими сякаш ги умножават. Никой не знае откъде е дошла и колко е стара тази дива пшеница. (3) Сякаш е спусната от Небесата.) Надеждата е да й се намери простор, да се оплоди с нея Долната Земя. Възправянето от изначалния глад е започнало...

В растителния свят тази епоха от естествената история е разказана посредством стеблата на тревите, най-вече на пшениците. Възел след възел се възсправят те, подобно издигането на жизнената сила по гръбначния стълб на човека. От потъващите в първите ниви семена бликват и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезан целия Млечен път...Рисунъкът на небето се откопирва върху земята. Каквото е горе, това е и долу. Звездните светове са повторени.

Мамутовата трева или бамбукът най-ярко е въплатил това движение, но измежду пшеничените видове най-точно го повтаря одомашнения Triticum boeoticum, онази дива пшеница, донесена от предпланините, която ще получи ново име и която днес ни се представя от класификацията на Лине като еднозърнест лимец (Triticum monococcum L.). В неговите стебла, неполягащи от ветровете, в корените му, неподвластни на сушите, в семената му, неунищожими от студовете се разчитат силите на дивото, към които е добавен по-високия и изправен контур, по-едрото зърно, по-здравия клас, придобити все от човешката грижа... В съюз с еднозърнестия лимец първият земеделец се научава да измъква достатъчно силна храна от всякаква земя във всякакви условия... Така завършва това преселение. Човешкият вид ще оцелее и ще продължи да се умножава, а най-свидното му растение, заедно с всичките си подобни по-нататък, ще се превърне в негов вечен спътник. И никак не е сигурно, че един без друг те са щели да се удържат върху сгърченото от родилни гримаси лице на земята...

Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, понякога прегърбени и неспособни да се измъкнат от необяснимата си интелектуална немощ... Пациенти, оставени без надежда от своите лекари, напипват слепешком пътя към ремисията, осланяйки се на водата от варен лимец, която приемат заедно с питки от брашното му. Но лимецът може да бъде вярната храна и за народи, които чувстват подкопана своята устойчивост. Цели групи от хора, загубили пътя, по който трябва да вървят, биха си помогнали, ако върнат лимеца на трапезата си, особено в неговата сурова форма*. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква..

* Покълналите зърна от лимец са носители на готови за усвояване витамини, на естествени ензими и първично структурирани белтъчини в по-голяма степен отколкото кълновете на другите пшеници. Витамин Е, който в естествен вид се намира най-вече в покълналото жито, оказва защитно действие върху кръвоносните съдове, подпомага извеждането на отровите от организма и има пряко отношение към дейността на жлезите с вътрешна секреция и преди всичко на половите жлези. Наричат покълналия лимец храна на старостта заради богатото съдържание на растителни хормони. (4)Съвсем скоро в това изложение ще разберем, че диплоидният хромозомен набор от седем двойки хромозоми на еднозърнестия лимец остава неповторим по-нататък в биологичната еволюция.

II

Археолозите намериха в средата на миналия век овъглени семена от одомашнен еднозърнест лимец от Ранния Неолит, около 10 000 години преди Хр.(5) Това е преди Заратурстра, за който се знае от свещените книги, че е използвал дивите жита, за да обдари човечеството с другите зърнени видове: ръж, ечемик, просо... В никоя книга обаче не е написано и няма как да се напише, че лимецът е дело на неговите древни селекции. Еднозърнестия лимец е дошъл от там, откъдето са дошли първите хора и е останал непроменим и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки (2n=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно! Каквото е в овъглените земни пластове от Неолита, в египетските пирамиди и край стените на древната Троя, същото е в тракийските могили и в нивите на Билкария* днес.

*Малка територия в Боженския Балкан край Габрово, между селата Кметовци и Харачери, превърната от автора на книгата в билков резерват за изследване на живи растения



БилкарияВсе това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата като междувеждието на неандерталец. И да го вършееш, не можеш го съблече. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш го погуби. Ще се появи на друго място, ще изскочи от друга дупка.

Той е като динозавъра между пшениците, какъвто между дървесните видове е Гинко Билоба. За Гинко обаче има съгласие между учените, че е най-старото дърво на земята, че е поне на 270 милиона години и че само веднаж, преди 5 милиона години, едва не загинало, оцелявайки само в една област на Китай. За лимецовата пшеница и времето на нейната поява на земята няма съгласие, няма и точна датировка. Проучванията водят все назад и изследователите сякаш се отказват да търсят по-назад от 17 000 години пр.Хр. Така оставят думата на езотеричните школи, според които първопшеницата не е продукт на нашата планета, тя е слънчев плод, минал през Венера.

БилкарияНе се наемам да утвърждавам истинността на подобни твърдения, но като повод за размисъл публикувам тук първата в света високочестотна фотография на едно олющено семе от еднозърнест лимец.Изображението ни показва нещо, което нашите сетива не могат да възприемат без помощта на Кирлияновата камера: разредената материя или все едно, недосгъстената светлина, от която се е „уплътнило” това зърно. Квантовите физици биха могли да нарекат този образ резултантно торсионно поле, което при метаболитното разграждане на зърното ще се влее и разпредели по вътрешните сечния на течния енергиен кристал, наречен човек, но ...биха могли. Все още техните понятия не са доуточнени, репликите им не са приведени в съответствие с театъра на „Елегантната Вселена”.. Тяхната дума е по-сложна за осъзнаване, пък и ние сме още при езотериците. Според тях съществуват предания, че в аграрните училища на потъналия континент Атлантида са експериментирали в търсене на нови хранителни растения и така са стигнали до житното зърно, с хляба от който по-късно християнската религия отъждествява тялото на Христос...

Все някои ден езотерици и физици ще трябва да братят*, подобно на лимеца, но засега общото в тяхното разбиране за първопшеницата е много малко и е от областта на етиката: първата дива пшеница е хранител и учител на човека. Била е дадена, за да научи хората, че всичко, което им е нужно – и телесно, и душевно насищане, може да се побере в едно зърно. Каквото е в атома и в дивото житно зърно , такова е и във Вселената и може да се изрази не само с думи, но и с уравнения.

Но в хода на историята уравненията са дошли късно, така че в древността техниката на извличане на това познание е била нематематическа: поставяш едно зърно на отворената си длан и затворяш двете си очи, за да се отвори третото. Ще почувстваш и трептежа на атома, и камбаните на Вселената.

*братене при житните – след вкореняването и покълването, от първото коляно над корена тръгват още няколко стебла, ”братя”.

После пускаш това зърно във вода – ще повикаш зелените стръкове на пролетта и в най-върлата зима. И ще имаш на трапезата си и хляба, и плодовете и заленията от градината, че и всичко, с което да заместиш месото. И като се нахраниш, трябва да ти е останало зърно, за да го посееш. Само така след време ще ти бъде показано как се брати (живее в съобщества),

как се изкласява и узрява под слънцето (въздигане на човешкия жизнен плод-съзнанието), как се умира (посяването на зърното в тъмнината на пръстта) и как отделният живот се преражда (покълването) ...(5).

БилкарияАко утре тръгнете на юг от Стара планина ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи – още по-сигурно. В централна Турция, пък и някъде из Мала Азия ще видите цели ниви. Стъблата на лимеца са високи повече от метър, но са опънати, тънки и здрави като струни на арфа. И когато пръстите на вятъра минат през нивата със зреещ лимец, ще чуете шепот на резедави и златисти вълни, понякога кафяви, дори сочно черни, зависи откъде ги огрява слънцето в този миг. А това, което не ще доловите отведнаж, е свистежа на звездите в кухите стебла на лимеца. Блажен е този, до който достигнат небесните отгласи от цяла една нива.

Днес никой не отива на пшеничен концерт, никой никого не учи на тази музика. И няма мир ни в душата, ни в желанията.

Но силата на лимеца да омиротворява и уравновесява не го е напуснала през хилядолетията. И тя би се проявила не само, когато става дума за несъгласие между човека и околния свят, но и когато има несъгласие между органите на едно тяло. Тогава върху тялото се проявяват като видими следствия или някакъв излишък: подкожен кръвоизлив, обрив, бучка в гърдата или някакъв недостиг: лишей, сухота на кожата, олисяване...

Аз не се учудвам, че през Ранното Средновековие, когато интуитивното познание все още не е било изгубено докрай, с кашица от лимец са „разнасяли” оттоци от капилярните кръвоизливи или са заличавали сухи лишеи.

За да се справят с червени обриви са добавяли към кашицата чист мед и силен оцет и са я сгъстявали с още брашно. Така се е получувала лапа, която полагали върху обрива.

С лапа от фино смлян лимец, запарен във вино и вода, жените успешно са разсейвали уплътненията в гърдите си.

Мъжете също са прибягвали до лечебните сили на лимеца, когато урината им е започвала да изтича на капки. Те са вземали олющени семена, накисвали са ги за кратко във вода, да речем една нощ и са ги дъвчели до преминаване на проблема – по една шепа всеки ден.

С масло от лилия и брашно от лимец, приготвени като паста, средновековните лечители са мажели липомите до тяхното изличаване от тялото.

И тъй, всички следващи пшеници по-нататък в еволюцията ще бъдат тетраплоиди (2n=28) , каквито са двузърнестият лимец и твърдите пшеници или хексаплоиди (2n=42), каквито са спелтата и меките пшеници. То значи ще усложняват и променят генома си според усилията на земеделците или според ветровете, валежите, торенето, мутациите, генните модификации, радиацията... Някои ще се окажат по-бързи на растеж от еднозърнестия лимец, други по-едри на вид, трети по-изтънчени на вкус, но никоя пшеница повече няма да се върне до тази генитична стабилност и да остава тъй нищожно повлиявана от външната среда.* Едва ли ще се открие и друго зърно, което тъй цялостно, отначало докрай да е участвало в оформянето и вътрешното изграждане на човешкия организъм.

*При изследването на растенията в двестакилометровата зона на Чернобилската катастрофа от руски и румънски учени лимецът се е оказал най-слабо засегнат от драстично завишената радиоактивност. След олющването на обвивките му той вече е бил годен за храна. Днес фоновата радиоактивност, която се нарича допустима, е хиляда пъти по-висока от тази, в която е съществувало човечеството по времето на Жолио Кюри. И пак лимецът, заедно с другите две растения от своята група на покритите пшеници, остава най-надеждно защитен от нея. По отношение на химическите торове, пестицидите и тежките метали той показва същото безразличие. Нима не е възхитително, че все още го има на света, че може да бъде използван като заместител на днешния хляб поне от гледна точка на хората, които с последни сили крепят своята жизненост между лекарствените и хранителните алергии.

БилкарияЧовек се е закърмил с „житното мляко” на еднозърнестия лимец и до голяма степен е негов резултат.

(Еволюция на пшениците. Първи от ляво на дясно – еднозърнестия лимец)(6)

Ще минат хилядолетия, докато днешните пшеници се „сродят” със структурата на човешката клетка. Сравнени с еднозърнестия лимец те всички,( с изключение на другия лимец и пшеницата спелта) се явяват „доработки” на някакъв по-първичен вид, което значи, че волно или неволно човек е взел някакво участие в тяхната селекция, намесил се е в естеството, за да му придаде нова структура, родена от случайните му мисли, а не от свободната борба на елементте. Точно обратното, на лимеца е било дадено да „селекционира” човека като отложи в гените му своите пластични съотношенията между съставящите го вибрации: по-ниски,плътни, изграждащи и по-високи, финни, обграждащи. Само някои диви билки и горски гъби могат да се доредят днес до същата заслуга, но далеч в по-малка степен.

Затова единствено незнаещите могат да се учудват, че с добавянето на лимец в диетата на болни хора се предизвиква издържливостта на организма им, която веднага се поставя в услуга на лечението. Затова само онези майки, които не се изкушават от търговските реклами на сухото мляко и захранват децата си с кашички от лимец не забелязват в поведението им постоянното раздразнение, привично за недохранените с природна сила пеленачета...

Налага ни се да се вгледаме по-дълбоко в лимеца.

III

От Плутарх и от „Книга на мъртвите” научаваме, че по време на Средното Царство, иначе казано - на могъщия Египет, в 12–тия ден след зимното слънцестоене се извършвала обредна оран и сеитба. „Две черни крави били впрягани в плуг, направен от тамариск. След тях вървяло момче, което хвърляло три вида семена; в единия край на нивата - ечемик, в средната – лен, а в другия край – лимец. След това били произнасяни ритуални думи...” По време на обреда посредством символното погребение на Озирис ( посев в земята) и новото му посрещане (покълване, израстване, прераждане) се трансформира божествена енергия за участниците в ритуала... (5) Но тази енергия се залага и в по-сетнешния им хляб, бих добавил...Нивите често били кръгли, като слънцето на Озирис и като погачите на прочутите египетски хлебари, които смесвали брашната според тайните си рецепти...Една от тях все пак била изваждана на показ върху обредната нива...Лимец, лен, ечемик... Минали хиляди години и колкото по-често египтяните изоставяли ритуалите си, толкова по-бързо западала държавата им. Западало и изкуството им да правят хляб със замесена в него духовна сила, да вграждат в него нещо повече от смляно зърно. Между силата на хляба и силата на един народ изглежда винаги има непреодолима зависимост. Поне за народите от Западното полукълбо.

Римската аристокрация се изражда физически не само от оловните тръби на своите водопроводи, но и от белия хляб с отстранен дух, разбирай зародиш.

Един днешен американски публицист вижда така съвременното западняшко отношение към хляба, без да прави по-далечни изводи: „Днес на Запад хлябът се среща опакован в найлонови пликове, предварително нарязан и с извлечени от него хранителни съставки, трици и житен зародиш. Той се „обогатява” с необходимите витамини, за да отговаря на правителствените стандарти, и понякога бива изкуствено ароматизиран и снабден с консерванти за по-дълго съхраняване. Може би най-голямото унижение, на което се подлага нашият хляб, е надуването му с въздух...” (7)

Така се одухотворява хляба в днешната западна цивилизация, такова отношение се налага и на народите от Източна Европа, които постепенно заменят традициите си със спуснатите им директиви.

Ако приложим древното правило за хляба и правата пропорционалност между силата му и силата на народите, които се хранят с него, западната цивилизация или е в застой или е в упадък. Съжалявам за извода. Какво пък, не е късно да се извиним на хляба и да се поправим.

Послепис: Лимец като семе за посев, като зърно за покълване, като пълнозърнесто и финно брашно можете да получите във всички обекти на Билкария.

Споделяне във Facebook