Фитоцентър във Велико Търново ще съхранява древни семена
Надежда МИРЕВА


Голямата идея е да се запази биоразнообразието на България

Фитоцентър, който ще бъде банка за редки древни семена, откри вчера във Велико Търново председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов. Помещението, в което ще бъде направена и постоянна изложба, е в квартал Асенов. Семената ще се отглеждат в резервата "Билкария" в Боженския балкан.
Основна роля в издирването и събирането ще имат гражданите, обясни Елмазов. Затова той призова всички, които имат запазени семена от растения, които са отглеждали техните предци, да се обадят и да ги донесат във фитоцентъра. В замяна ще получат същото количество лимец /вид пшеница/, както и екземпляр от книгата за билката. Ще има и награди.
"Намираме се в ситуация на сериозна индустриализация на селското стопанство. Обезлюдяват се селските общини, пожари и наводнения унищожават много сортове. Старите, които в миналото са били предавани от поколение на поколение, все повече изчезват, твърди Елмазов. Когато започнахме преди време да издирваме лимеца например, за да го съхраним, установихме колко много от семената, предавани на поколенията, се губят. След време всичко ще стане изкуствено, затова си поставихме за цел да опитаме да съхраним древните семена", каза на откриването на фитоцентъра Елмазов.
Изгубило се е 75% от биоразнообразието на Европа, а в България положението е още по-лошо. Дори доматите и киселото мляко вече не са като едновремешните. Затова задачата на фитоцентъра е да събере семената от тези хора, които все още са ги запазили, за да ги съхрани за бъдещето. Затова ще има и изложба. Така всеки посетител ще има възможност да види семената, както и да опита различни храни, приготвени от тях.
90% от колитите например се лекуват с лимец. Това е и единствената пшеница, която не приема никаква химия, просто семената са с четири обвивки, които не допускат проникването на химикали. Затова и само лимецът не е повлиян от радиацията. Елмазов е описал 150 рецепти с лимец.
Лимецът е и първото растение, чиито семена и стръкове са показани в изложбата. Той е от тракийските земи. Другите видове са спелта от Западна Европа, морски слез от Средна Европа и невен от балканските села. Спелтата е "сестрата" на лимеца, която е натурализирана в Западна Европа. В нея има повече протеини. Болните от глутенова алергия например могат да се лекуват със спелта. Кичестият балкански невен се използва за пречистване на храната. Невеновият мехлем пък лекува всякакви рани. Истинската народна виагра пък е с ленено семе. Чушки от времето на йеромонах Неофит Калчев се счукват на ситно, объркват се с ленено семе и мед и действат безотказно на мъжкия пол, разказва Емил Елмазов.
Донесените от хората семена ще преминават през генетичен анализ. След това ще има и микробиологичен. Във Франция вече съществува асоциация на неиндустриални земеделци, които се грижат за сортовете и семената, завещани от техните деди. Те имат и технологии за производство на семената. Същата тази френска асоциация прави и ежегодни срещи на хлебопроизводители, разказа още Емил Елмазов. България става част от това братство и дори ще бъде домакин на поредния панаир на хляба, който вероятно ще се проведе в резервата "Билкария". Дотогава Елмазов се надява да успее да произведе и хляб от лимец. Междувременно интерес към книгата за лимеца са проявили от Брюксел и Великобритания, затова тя е преведена на английски език.
В новия фитоцентър периодично ще се провеждат и образователни срещи с хора, които са съхранили древни семена, както и с учени. Елмазов е убеден, че след години фитоцентърът, чиито основи бяха поставени вчера, ще има изключително значение за цялото общество. Тъй като всички семена трябва да се държат в хладилници, в момента в Габрово се оборудва специален офис с хладилна техника, която ще се ползва за целите на фитоцентъра.

Споделяне във Facebook