Днес е Благовещение
25 март 2009 
Днес е един от най-хубавите християнски празници – Благовещение, на който, според преданието, Архангел Михаил съобщил на Дева Мария благата вест, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света.
В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад.
В българския фолклорен календар 25 март - празникът Благовец съвпада по време с християнския празник Благовещение. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

Споделяне във Facebook

Благовещение - 25 март


Православната църква чества празника Благовещение (блага вест) винаги на 25 март. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
7289.jpgКакто повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.

Но да се върнем към празника Благовещение, да вникнем в неговия смисъл и съдържание. Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание.

Но не са малцина ония, които искат да вместят в малкия си съд на студения си разум невместимия Бог; да анализират ангелските слова и по чисто умозрителен път да ги отрекат и отхвърлят, защото не се вграждат в рамките на логическото мислене. Не бива да забравяме, че Божият вестител изрекъл радостните думи за свръхестественото, но не противоразумно зачатие и раждане на Сина Божи. Изрекъл тези думи за всички, които с вяра приемат непостижимата Божия тайна, и като я приемат, искат да вселят в сърцата си невместимия всеобемащ Бог.

Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11).

На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9).

Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения.

Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди.

Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания.

Нейната духовна чистота, нейното съучастие в делото на изкуплението, нейното ходатайство пред Бога, нейната най-чиста свята майчинска любов са отразени в редица църковни песнопения. Православната църква я нарича Богородица, нарича я храм на Бога, небесна царица, врата небесна, упование на страдащите, радост за всички скърбящи, усърдна молителка и застъпница пред нейния Син и наш Бог.

При тази изключителна възхвала и почит естествено е иконите с нейния пречист образ да имат такова широк разпространение и да се ползват такова благоговение от страна н православните християни.

Празникът Благовещение е за цялата Църква, за всички, които духовно живеят в нея, чиито сърца са живи чрез Христа, които откликват на благата ангелска вест и посвещават себе си в сдружение на доброто, на чистото и възвишеното.

Споделяне във Facebook