ИЗГУБЕНАТА ФАРМАЦИЯСведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!
Прикачени файлове:
Коментар на файл: Аптеката на Панчо Накашев на ъгъла на булевардите Витоша и Патриарх Евтимий. След 1944 г. Накашев емигрира в Съединените щати. Снимката е от корицата на спомените на неговата дъщеря, издадени съвсем скоро в САЩ.
стара аптека.jpg [ 115.43 KiB | Прегледано 20788 пъти ]
Панчо Накашев е български фармацевт, изобретател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Панчо Накашев е роден през 1881 година в град Щип, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родния си град, след което следва фармация в Цариград, издържан от Българската екзархия. След това се прибира в Щип и отваря собствена аптека. Присъединява се към ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През 1912 година със семейството си се изселва в София, където работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар, а след края на войната е управител на аптеката в Александровска болница.
Панчо Накашев започва да внася хинин за лечение на малария, а скоро след това само съставките и започва производство на лекарството в приземния етаж на дома си на улица „Гурко“. С помощта на овчаря Иван Раев от Енина започва да изследва билката лудо биле, чрез която създава лекарството „Белабулгара“ заедно с фармацевта Константин Цанков, което подтиска болестта на Паркинсон. На 13-ия годишен лекарски конгрес от 1940 година доктор Джозефин Нийл, специалист по нервни болести от САЩ, в реферат защитава лекарството като най-ефикасно при лечението на болестта. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Панчо Накашев емигрира със семейството си в САЩ, където умира през 1962 година[1].
Аптеката на Панчо Накашев в София се намирала на ъгъла на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“, като сградата продължава да се ползва за аптека и до днес. ОЩЕ МАЛКО ИСТОРИЯ -
ЛИНК ЛИНКПрикачени файлове:
nakashev.jpg [ 115.53 KiB | Прегледано 20443 пъти ]
Прикачени файлове:
bella.jpg [ 98.08 KiB | Прегледано 20443 пъти ]
Лудо биле цери хиляди по света
Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката "Цимер" той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го "Белабулгара". Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество "Белабулгара" Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава "най-добри, превъзходни резултати".
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест". Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.
Създателят на "Белабулгара" умира през 1962 г.
ИВАН РАЕВ
Иван Раев е български народен лечител, създател на лекарство от беладона (лудо биле) за лечение на паркинсонизъм. Съществува съвършено неправилно схващане че Иван Раев е открил лечение за т. нар "сънна болест", чието истинско име е епидемичен енцефалит или енцефалит на Ван Економо. На практика при този енцефалит смъртността и сега е голяма и лечение все още няма открито. Лечението на Иван Раев върху самия енцефалит и протичането му не оказва никакво благотворно влияние. При всички преживяли обаче енцефалита впоследствие като увреждане остава паркинсонизъм или т. нар. "постенцефалитен паркинсонизъм". От малък остава сирак и започнал да аргатува из различни краища, като се запознал и с народното лечителство. Попада в Цариград при един стар бездетен ходжа, който като видял, че момчето е доста напреднало в лечителството му предал натрупания собствен опит, а също и една книга с рецепти.
Около 1905 г. открил лечението на постенцефалитния паркинсонизъм след прекарана сънна болест с атропин извлечен от билката "беладона" известно като „curra bulgara“ (т.е. „българско лечение“).За извличане на атропина е използвал бяло вино,поради това че червеното вино е било непригодно за целта заради съдържащите се в него танини... Лечението му впоследствие се оказва ефективно и при всички други форми на паркинсонизма.
Славата на Раев на изкусен лечител на паркинсонизма, като остатъчно увреждане след прекарване на сънната болест достигнала чак до Рим, където италианската кралица Елена Савойска (баба на Симеон II) страдала от тези увреждания, и всички приложени лечения се оказали безрезултатни. След лечението проведено от Иван Раев кралицата била излекувана напълно, а на Раев била присъдена титлата "доктор", награден бил със златен медал и болницата, в която се провело лечението била именувана "Д-р Иван Раев", както се казва и до днес. Умира през 1938 г. в Пловдив от инфаркт, във файтон на път за гарата. В гр. Сопот има паметна плоча на къщата, в която се е родил и живял този лечител.
---------------------------------------------------------------------------------
Иван Раев спасява Рим от епидемия
Иван Раев е народен лечител, удостоен с Ордена на италианската кралска корона. През тридесетте години на миналия век в Италия лумва епидемия от енцефалит. Местни лекари казват на кралица Елена Савойска, че на световен конгрес са чули за български метод за лечение на това смъртоносно възпаление чрез лудо биле - атропа беладона. Билката е силно отровно растение, но Иван Раев по емпиричен път открива лечебното й действие, като започва с минимални дози и постоянно ги увеличава. Раев е потомствен билкар. Баща му лекувал с лудо биле домашни животни от биволска болест - народното име на летаргичния енцефалит. Поканен в Италия от кралицата, Раев за една година напълно излекувал по своя метод над 1400 души. Наричат го "кура булгара" - българското лечение. Болницата в Рим, в която е работил Раев, носи неговото име.
Споделяне във Facebook
